На 1 август 1943 г. Военновъздушните сили на България, тогава известни, като Въздушните на Негово Величество войски или ВНВВ, за първи път влизат в пряк въздушен бой срещу многоброен и мотивиран противник, летящ на модерни бойни самолети. Какво се случва над България в онзи горещ неделен ден?
България обявява война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. Страната, макар и съюзник на Нацистка Германия и член на Оста, до тогава се опитва да се дистанцира от бушуващата Втора световна война и от пряко участие във военните действия, но след сериозен германски натиск, склонява да обяви война. Великобритания „връща жеста” на 25 декември, докато САЩ обявяват война на България чак на 6 юни 1942 г.
Войната трябва да е символична и да не включва реални бойни действия. Или поне на това се надява политическото ръководство на Царство България по онова време. Уви, историята се развива по друг начин.
1941 и 1942 г. се оказват относително спокойни за българското небе, като се изключат няколкото слаби и инцидентни бомбардировки от страна на английски, югославски и съветски самолети, както и прелитания от страна на разузнавателни машини или самолети изпълняващи специални операции по снабдяване на съпротивителните движения в Югославия, Гърция и България.
Привидното спокойствие започва да се нарушава през 1943 г. Паралелно с военните поражения, които Оста търпи, активността на Съюзниците над Балканския полуостров започва да нараства. Стартират първите полети за миниране на Дунав, а действията на авиацията за специални операции се засилват.
На 24 юни 1943 г. формация от 24 тежки бомбардировача B-24 Liberator от състава на 9-та Въздушна армия на ВВС на САЩ (формално през ВСВ американските ВВС не са независим вид въоръжени сили, а са подчинени на Сухопътните войски, откъде идва и тогавашното им название – United States Army Air Forces или Военновъздушни сили на Армията на САЩ) атакуват щаба на германската Група армии E край Солун и летището в Седес. Пораженията са минимални, но за командването на ВНВВ това е знак, че символичната война може скоро да прерасне в напълно реален конфликт.
Още от юни 1942 г. за противовъздушната отбрана на София са заделени две ята (организационно еквивалент на днешните ескадрили, но с по-малко самолети) на 1/6 орляк въоръжени с двуплощниците – изтребители Avia B 534 „Доган”. Те се базират на летищата Враждебна и Божурище и поддържат бойно дежурство в светлата част на денонощието. Към лятото на 1943 г. основен изтребител на ВНВВ е точно този самолет.
Messerschmitt Bf 109G-2 e модерен и способен изтребител към лятото на 1943 г. Самолетът е въоръжен с едно моторно 20-mm оръдие MG 151/20 и две синхронни 7,92-mm картечници MG 17. Самолетът на снимката е приет на въоръжение във ВНВВ през март 1943 г.
През март са пристигнали 16 новопроизведени и модерни изтребители Bf 109G-2 „Стрела”, които през юли са допълнени от още няколко, но този път употребявани машини от същата модификация. Новите Bf 109 започват да се усвояват в 3-ти орляк на 6-ти изтребителен полк (или накратко 3/6 орляк – еквивалент на авиополк).
Към началото на юли 1943 г. 3/6 орляк, на летище Карлово, е задействан активно в противовъздушната отбраната на България. Планира се две ята от него да бъдат пребазирани на софийските летища, ако опасността от въздушна атака стане непосредствена. На 30 юли е заповядано орлякът да поддържа едно ято в постоянна готовност за излитане в защита на София.
На българска територия са изградени няколко германски радиолокационни станции, които са част от отбраната на нефтените съоръжения около румънския град Плоещ, защото петролните залежи там и множеството рафинерии в района, доставят основното количество гориво-смазочни материали за силите на Оста.
Приливната вълна
Съюзниците са нарочили рафинериите около Плоещ за цел още от 1940 г., но единственото нападение е проведено на 11 юни 1942 г., когато 13 тежки бомбардировача B-24D от ВВС на САЩ, бомбардират Плоещ и още няколко румънски града, без никакъв сериозен успех. Румънските въоръжени сили не оказват съпротива.
Изводи правят и двете страни – американското командване решава, че Плоещ е практически незащитена цел и може да бъде атакувана лесно и в бъдеще. Германия и Румъния правят същия извод, но бързо започват да усилват противовъздушната отбрана на района. И я усилват до такава степен, че районът се сдобива с една от най-добрите и многоешелонни противовъздушни отбрани в Европа към средата на 1943 г., изградена от 52 леки и тежки зенитни батареи плюс осем ескадрили дневни и три ескадрили нощни изтребители от румънските ВВС и Луфтвафе.
Операция Tidal Wave (Приливна вълна) започва да се планира през пролетта на 1943 г., и предвижда масирана атака на рафинериите около Плоещ с голям брой тежки бомбардировачи B-24, които трябва да излетят от Либия.
За операцията са отделени пет бомбардировъчни групи от състава на две въздушни армии на ВВС на САЩ. За изтребително прикритие на подобна далечина не може да се мисли и бомбардировачите ще летят сами. Дори и B-24 обаче не могат да изпълнят боен полет от Либия до Румъния и обратно с по-сериозен боен товар на борда, ето защо на участващите в операцията самолети са монтирани допълнителни резервоари в бомбовите отсеци.
Операцията стартира малко след изгрев на 1 август 1943 г. От няколко летище край либийския град Бенгази излитат 177 тежки бомбардировачи B-24D. След сформирането на бойния ред над Средиземно море, машините се насочват право на север, към гръцкия остров Корфу. Когато го достигат, поемат на североизток, по маршрут, който ще ги преведе над Албания, а след това над Скопие в Македония, Пирот в Сърбия и Лом в България. Достигайки Дунав, групите трябва да поемат по нов курс, който да ги отведе към Плоещ, където всяка от петте бомбардировъчни групи трябва да удари определената цел.
Формация тежки бомбардировачи B-24D над горящите рафинерии на Плоещ на 1 август 1943 г.
Над България
Американските тежки бомбардировачи са открити още докато навлизат над Адриатическото крайбрежие на Албания, но тяхната цел остава неизвестна. Около 12 часа, когато бомбардировачите са над Македония, командването на ВНВВ решава, че ударът ще е насочен към София и във въздуха започват да се вдигат по тревога всички налични изтребители.
От Враждебна излитат шест двуплощници B 534 “Доган”, а от Божурище успяват да излетят четири машини от същия тип, всички те от състава на 1/6 орляк. От Карлово първо излита дежурната тройка Bf 109, водена от подпоручик Михаил Григоров, последвана от още една тройка, водена от поручик Любен Кондаков, командир на 692-ро ято.
Поручик Стоян Стоянов, командир на 682-ро ято, носил бойно дежурство до 12 часа на същия ден, получава заповед също да излети начело на четворка изтребители Bf 109G-2. Обстановката на летището е нервна. Сутрешните дежурни точно са били сменени от следобедните, а заради неделния ден на част от летците на орляка не са налични.
В крайна сметка във въздуха се оказват 20 български изтребителя, но докато те се насочват за отбрана на София, американските бомбардировачи вече са в района на Сливница и неумолимо летят към целите си в Румъния.
Два български B 534 „Доган”, пилотирани от подпоручиците Вапцаров и Даскалов все пак успяват да открият последните американски B-24, влизат в кратък и безрезултатен въздушен бой над Враца. Бавните двуплощници, въоръжени с четири 7,92 х 57-mm картечници, са вече безвъзвратно остарели и не представляват сериозна опасност за тежковъоръжените Liberator, които на всичкото отгоре се славят с много сериозна бойна живучест.
Без наличието на реални цели и с привършващ бензин българските изтребители започват да се приземяват на летищата си за базиране. Само четворката на поручик Стоянов вместо към Карлово, се насочва за кацане на Враждебна, тъй като поручикът има проблеми с оръжието и иска да ги отстрани възможно най-бързо.
Докато българските изтребители дозареждат с гориво на земята, край Плоещ се разиграва истинска касапница. Нисколетящите американски B-24 са посрещнати от ураганен зенитен огън и сериозно изтребително прикритие. Около 34 бомбардировача са свалени над Румъния в рамките на около час.
След ударите по петролните рафинерии, бойният ред на бомбардировачите се разкъсва и те на по-малки и по-големи групи започват да се измъкват по обратния маршрут към Бенгази. Но не всички политат натам, а има самолети, които поемат на югоизток към Турция или Кипър.
Нисколетящ B-24D над горящата рафинерия Astra Romana, край Плоещ. От този кадър може да се види колко ниско слизат тежките бомбардировачи Liberator за да атакуват своите цели.
Топлото българско изпращане
Около 14,30 часа американските бомбардировачи отново навлизат над България. Около половин час по-късно командването на ВНВВ дава нова заповед за излитане на наличните изтребители. Във въздуха се вдигат четири „Доган” от Божурище, още седем от Враждебна и четворката Bf 109 на поручик Стоянов от Враждебна. Шестте Bf 109 в Карлово не успяват да излетят отново, тъй като на летището няма авиационен бензин за изтребителите. Има такъв, който е германска собственост, но немската комендатура отказва да го предостави на ВНВВ.
През лятото на 1943 г. чехословашките двуплощници Avia B 534 „Доган“ са все още най-многобройния изтребител в състава на ВНВВ. За съжаление, самолетите са твърде слабо въоръжени за борба с тежките бомбардировачи, като B-24, а летателните им характеристики, особено като скорост и скороподемност, не са завидни.
Седемте „Доган”, излетели от Враждебна, успяват да атакуват голяма група противникови бомбардировачи в района на Враца и Монтана, като са отбелязани множество попадения върху американските B-24, но без видим ефект. Излизайки от атака, двуплощниците изостават, тъй като тяхната максимална скорост е не чак толкова по-висока от скоростта на празните Liberator. Въпреки всичко, в района на Кюстендил е изпълнена още една атака, която е отново безрезултатна, въпреки наблюдаваните множество попадения в противника. Седемте изтребителя прекратяват преследването и се завръщат в базата си. Четворката B 534, излетяла от Божурище, не успява да установи контакт с противника и се връща на летището си.
Четворката на поручик Стоянов обаче се разкъсва, тъй като във Враждебна липсват техници, които да помогнат за запуска. Както пише той в „Ние бранихме тебе, София” Стоянов заповядва на подпоручик Христо Кръстев и подпоручик Петър Бочев да помогнат за запуска на неговия самолет и на водения му подпоручик Иван Бонев. След тяхното излитане, Кръстев и Бочев все пак успяват да излетят, но не могат да догонят Стоянов и водения му, поради което действат самостоятелно.
Двойката на поручик Стоянов провежда неуспешна атака отзад на група от около 18 – 20 бомбардировача в района на връх Ком. По спомените на поручика, плътният картечен огън на противниковите бордни стрелци отказва Стоянов от нова подобна атака, затова той взима решение да атакува групата челно. Използвайки вече снижаващото се на запад слънце за прикритие , поручик Стоянов излиза за успешна челна атака със своя воден. При атаката той поразява един бомбардировач, който започва да губи височина.
Стоянов атакува след това друг бомбардировач, но този път отзад и отдолу, като един от двигателите на машината започва да пуши, а тя да губи височина. Боеприпасите на поручик Стоянов започват да привършват и той се заема с охраната на водения си подпоручик Иван Бонев, който от пикиране провежда две атаки срещу един от крайните B-24 във формацията. Машината също започва да пуши и да губи височина. По спомените на Стоян Стоянов, по това време двойката се е намирала вече над Македония.
В дневника на бойните действия на 3/6 орляк случаят е описан в далеч по-телеграфен стил. Двойката на поручик Стоянов открива група от около 16 противникови самолети в района на град Фердинанд (днес Монтана) и започва да я атакува. В района на град Трън подпоручик Бонев забелязва един от противниците да пуши, от него скачат парашутисти и машината се забива в земята.
Запазеният днес боен дневник на 3/6 орляк е писан с новия правопис на българския език, въведен със закон през февруари 1945 г., но станал масов към 1946 г.
От дневника се вижда и какво се е случило с двойката на подпоручик Кръстев. В района на Вършец, южно от град Фердинанд, те откриват група от четири B-24 и започват атака по нея. Подпоручик Бочев на няколко пъти атакува един и същ бомбардировач, който експлодира във въздуха в района на град Цариброд (днес Димитровград в Сърбия, непосредствено до границата с България). Тогава двойката се разкъсва, като Кръстев продължава да преследва противниковите самолети, виждайки, че един от атакуваните самолети започва да пуши, забива нос надолу и се губи в облак. Това става в района на Владишки хан (днес Владичин хан в южна Сърбия). На връщане подпоручик Кръстев губи ориентация, озовава се в района на град Фердинанд и се приземява аварийно в полето (с прибран колесник), без да пострада.
В спомените на Стоян Стоянов, картината е допълнена с това, че самолетът на подпоручик Бочев е пострадал сериозно, вероятно от защитния огън на противника и от експлозията на сваления от него самолет.
Връщащите се бомбардировачи се отървават от неизползваните си бомби. Бомбардирано е село Дрен, Еленско. Изгаря една къща, но няма загинали. Четири бомби падат край град Бяла, но не се взривяват. При гара Бойчиновци падат три бомби, едната не се взривява. Няма пострадали.
Така приключва първият сериозен боен ден за българската изтребителна авиация.
От 177 излетели от Либия B-24 до Плоещ достигат 162 машини, останалите 15 се завръщат в базата си или аварират по маршрута на отиване. На летищата в Бенгази се завръщат едва 88, а други 20 бомбардировача достигат летища в Сицилия, Малта и Кипър, но два се разбиват при кацане. Седем В-24 се приземяват в Турция, а екипажите им са интернирани. Останалите 47 самолета са загубени от зенитния огън край Плоещ и действията на германските, румънските и българските изтребители.
От 1751 американски авиатори в тази мисия загиват 306, още 139 са пленени, други 69 са интернирани от Турция, а четирима се укриват при партизаните на Йосип Броз Тито в Югославия.
Поручик Стоян Стоянов позира пред крилото на свален бомбардировач B-24D Liberator, който е паднал на българска територия. Ясно се виждат пробойните в крилото
Резултатите от боя
Какви са резултатите от действията на българските изтребители на 1 август 1943 г.? За съжаление, еднозначен отговор на този въпрос е трудно да бъде даден, поради много обективни причини, включително – частично запазени архиви, фактът, че част от участниците в боевете не доживяват края на войната и липса на цялостно изследване на разбилите се на контролираната от България територия противникови самолети и причините за тяхното падане.
В донесение на командира на ВНВВ до Щаба на войските от 2 август 1943 г. е записано, че са свалени три самолета – един в района на Гоин дол (Царибродско), още един до махалата Кокарци (Трънско) и един в Суха Морава (района на Владишки хан).
В последното издание (от 1993 г. на Военно издателство) на „Ние бранихме тебе, София”, което Стоян Стоянов публикува приживе, е записано, че на 10 август 1943 г. със заповед номер 64 на командира на ВНВВ, се признават шест свалени самолета – два за Стоянов и по един за Кръстев, Бонев и Бончев. За шестият самолет не е имало претенции и авторът смята, че самолетът е ударен над Плоещ и се е разбил на българска територия.
Подпоручик Петър Бочев пред своя Bf 109G-2 след боя от 1 август 1943 г. На фотографията той собственоръчно е написал „След първата ми победa!“. На хоризонталния стабилизатор на машината му са видни поражения от противниковия огън.
На 12 август 1943 г. следва нов официален документ, този път специално съобщение на Щаба на войската, в който вече се говори за четири свалени бомбардировача и намерени 22 трупа, плюс 10 пленени и четирима членове на екипажи, които се укриват при бойците от съпротивителното движение на Тито.
Изследователят на българската авиационна история о.з. генерал-майор Йордан Миланов, който между 1995 и 1999 г. издава в три тома своето изследване Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, отбелязва, че на 18 март 1944 г. е издаден документ, който определя реда за установяване на резултата от бойните действия на изтребителната авиация. На тази основа са подготвяни други документи от щаба на Въздушни войски, които Миланов подрежда в таблица.
От нея се вижда, че на 1 август 1943 г. на поручик Стоян Стоянов е признат един свален и един повреден B-24, на водения му подпоручик Иван Бонев са признати също един свален и един повреден бомбардировач. Подпоручик Христо Кръстев е с един признат свален самолет, а неговия воден подпоручик Петър Бочев също е с един признат свален противник.
Така стигаме и до бойния дневник на 3/6 орляк. Както отбелязахме, запазилото се днес копие е правено след средата на 1945 г. Бойните дневници са писани на база на донесенията, които всеки екипаж трябва да изготви след бойна задача. За съжаление, донесения за боя на 1 август не са известни.
В бойния дневник обаче е посочено, че двойката на Стоянов със сигурност сваля един самолет, подпоручик Бочев взривява друг, а подпоручик Кръстев вероятно е свалил трети самолет, но не е наблюдаван сблъсък със земята.
И така, пет, четири, три или два самолета свалят българските изтребители?
Неяснотата се допълва и от информацията, която може да се намери в американските архиви. Над контролираната от България територия със сигурност падат четири самолета.
Първият е с B-24D с борден номер 41-11840 (това е т.нар. serial number (серийният номер) на машината, като първите две цифри показват годината на поръчка, а тези след тирето поредността на поръчката) и лично име „The Witch“. Машината е от 343-та ескадрила на 98-ма бомбардировъчна група. Самолетът се разбива в района на бившата българо-югославска граница, като целият му 10-членен екипаж оцелява – шестима са пленени, а други четирима успяват да се укрият при бойците на Тито. Според изследванията на професор Станимир Станев, този самолет каца аварийно (по корем) южно от Владишки Хан (до село Суха Морава), след бойни повреди. Като имаме предвид местоположението му, за него могат да претендират, както двойката на Стоянов, но най-вече подпоручик Кръстев. Този В-24 е с командир старши лейтенант Джулиън Дарлингтън.
На тази фотография се вижда носа на B-24D с борден номер 41-11840 и лично име „The Witch“, който е свален от български Bf 109
Части от същия самолет са изложени в щаба на ВНВВ в на летище Божурище през август 1943 г. В своята книга, „Ние бранихме тебе, София”, поручик Стоянов ясно описва рисунката на вещица, която е имало на тялото на този бомбардировач, но не дава индикации, че тази машина е свалена от него.
Вторият е B-24D с борден номер 42-40364 и лично име „Snow White and the Seven Dwarves“ и е също от 343-та ескадрила, с командир капитан Джеймс Гън. Самолетът се взривява във въздуха, при което оцелява само опашният стрелец, попаднал в плен, а останалите осем души на борда загиват. Останките от машината падат в района на село Гоин дол до Цариброд, като тя явно е свалена от подпоручик Бочев.
Това е B-24D с борден номер 42-40364 и лично име „Snow White and the Seven Dwarves“. Машината се взривява около Цариброд
В контролираните от България територии в Македония се разбиват още два самолета, участвали в злополучното нападение над Плоещ. Това са B-24D с борден номер 41-23717 с лично име „Exterminator“ от състава на 330-та ескадрила на 93-та бомбардировъчна група и B-24D с борден номер 41-24121 с лично име “Let’er Rip“ от същата ескадрила. Според американските данни, тези две машини се сблъскват във въздуха при завръщане от мисията. Екипажът на „Exterminator“ загива, а от екипажа на “Let’er Rip“ се спасяват само трима, които са пленени от българските войски.
Според изследванията на професор Станев, двата В-24 падат в района на град Македонски Брод, намиращ се в централната част на днешна Македония, на около 60 km югозападно от столицата Скопие. Картината около тази загуба не е пълна и така не става ясно дали машините се сблъскват в резултат на действия на българската авиация или по някакви други причини, както и дали въобще са се сблъскали или просто са паднали в близост един до друг.
От ляво надясно – подпоручик Петър Бочев, капитан Чудомир Топлодолски, поручик Стоян Стоянов и подпоручик Христо Кръстев. Всички без Топлодолски участват в боя на 1 август 1943 г. и позират със своите германски ордени „Железен кръст“, получени в края на септември. Стоянов и Бочев носят и своите ордени „За храброст“, които получават лично от цар Борис III в началото на август.
Относно падналият самолет в района на махала Кокарци, Трънско (сега в Сърбия, част от село Добри Дол, на около 15 – 20 km северозападно от граничния пункт Стрезимировци), за който се говори в част от българските документи и се приписва на поручик Стоянов, няма каквито и да е данни в американските архиви. За него се говори в първото донесение на Командира на ВНВВ до Щаба на войската от 2 август 1943, където се споменава за три свалени самолета и заловени осем членове на екипажа от махала Кокарци, но такива няма регистрирани като военнопленници. За същият самолет се говори и в обобщената таблица на о.з. генерал Миланов, която е изготвена по обобщени данни от 1944 г. В специалното съобщение на Щаба на войската, направено десет дни по-късно, на 12 август 1943 г., вече се споменава за четири свалени бомбардировача (явно е изготвено на база на вече намерените останки от самолети в контролираните от България територии в Сърбия и Македония), с пленени общо десет души от екипажите и четирима избягали. Това съвпада точно с броя на пленените американци от екипажите на самолетите, паднали в Суха Морава – шестима, Гоин Дол – един и Македонски Брод – трима. По някаква причина обаче в съобщението само броят на загиналите (22) не е точен, защото реално от трите самолета с жертви общият брой е 27. Това вероятно е поради невъзможност за точно идентифициране на останките в катастрофиралите бомбардировачи. Така или иначе, броят на загиналите, пленените и укрилите се кореспондира с четири паднали B-24, тъй като екипажът на този тип самолет е бил между 9 и 11 човека.
***
Действията на 1 август 1943 г. са само една лека увертюра на далеч по-сериозните бомбардировки на бойните авиации на САЩ и Великобритания, които България ще понесе в периода ноември 1943 г. – август 1944 г. Действията на ВНВВ и тогава ще са смели и решителни, а количественото съотношение никога няма да е в българска полза.
