Орлите на България

Вначалото на 30-те г. на ХХ в. проличава стремеж статуквото, наложено от победителите в ПСВ, да бъде променено. Европа започва да се готви за нова война. Това принуждава българското правителство да предприеме мерки за укрепване на отбранителните способности на страната. През 1934 г. официално са създадени Въздушните на Негово Величество Войски (ВНВВ) и още следващата година е създаден Първи армейски орляк на летище Божурище. През 1936 г. от Германия са закупени първите съвременни бойни самолети. Това са 12 изтребители “Хайнкел” Хе 51 (Сокол) и 12 разузнавателни “Хайнкел” Хе 45 (Щъркел), а през 1937 - 1938 г. от Полша са внесени 12 изтребители PZL-24 (Ястреб) и 12 леки бомбардировачи PZL-43A (Чайка).
Официалното възстановяване на българската въздушна мощ е извършено през лятото на 1937 г., когато цар Борис III тържествено връчва бойните знамена на новосъздадените авиационни орляци. Те получават като подарък от монарха 24 нови самолета - 12 изтребители “Ar-65” и 12 бомбардировачи “Do-11”. Така до края на 1938 г. българската военна авиация разполага общо със 72 бойни самолета - 36 изтребители, 12 бомбардировачи и 24 разузнавателни. Приет е и широкомащабен тригодишен план за изграждане, въоръжаване и подготовка на ВНВВ. Според него военната авиация трябва да разполага със шест армейски орляци и едно морско ято, разположени на отделни летища и подчинени на Щаба на въздушните войски в столицата София. Правителството поръчва доставката и на нови 42 леки бомбардировачи PZL-43B, но едва през август 1939 г. са получени само 36 от тях.

От признателните потомци
Снимка авторът

Изграждане на авиацията в условията на бушуващата война
Нахлуването на войските на Вермахта в Полша на 1 септември 1939 г. и бързата й окупация поставят началото на Втората световна война (ВСВ). Така Германия се оказва единствен доставчик на самолети за ВНВВ. На цена 30-40% от стойността им са закупени 172 трофейни самолета. Доставени са 72 изтребители Aвиа B-534 “Доган”, 44 бомбардировачи Авиа B-71 “Жерав” и Bloch MБ-200 “Бухал”, 60 разузнавателни Letov S-328 “Врана”, 28 учебно-тренировъчни Авиа B-122 “Оса” и една картографска машина Аеро B-304 “Пеликан”.  Доставката на модерни изтребители започва едва през лятото на 1940 г. ВНВВ получават 10 бр. Ме-109Е-3 (“Стрела”) и шест двуместни Ме-108В-1 (“Лебед”). През 1941 г. след основен ремонт са доставени още девет Ме-109-3.  На 1 март 1941 г. България се присъединява към Оста Рим-Берлин-Токио, а през декември с.г. обявява “символична” война на Великобритания и САЩ. Съществуващите орляци са обединени във Въздушна ескадра, подчинена на действащата армия. През м. юни 1942 г. завършва сформирането на 9-а въздушна армия на САЩ в Северна Африка и Близкия изток. Следват стратегическите въздушнонастъпателни действия на съюзниците на Балканския полуостров, свързани с бомбардиране на петролните рафинерии около Плоещ, Румъния, и редица български населени места. От август 1943 до август 1944 г. основната задача на българските пилоти е да отразят ударите на англо-американската авиация по столицата София и други важни обекти и населени места на българска територия. В този контекст (според немски източници) до август 1944 г. ВНВВ получават от Германия общо 145 изтребители Ме-109Е и Ме-109G-2/6 “Стрела”. Срещу многочисления въздушен противник най-често излитат българските пилоти от 6-и изтребителен полк.   
1 август 1943 г.
На този ден в изпълнение на операция “Приливна вълна” 179 бомбардировачи В-24 “Либърейтър” от 9-а въздушна армия от 14.00 до 15.00 часа нанасят удари по Плоещ. За прехват на противника са извършени 35 бойни излитания на изтребители - 21 с “Авиа” B-534 “Доган” (1/6 изтр. орляк) и 14 с Ме-109G-2 “Стрела” (3/6 изтр. орляк). Поручик Стоян Стоянов сваля два бомбардировача В-24 “Либърейтър”, а останалите пилоти още два. От екипажите на свалените самолети са открити 22-ма загинали, а 10 са пленени. Участващите в атаката български пилоти се завръщат без загуби.  В изпълнение на въздушнонастъпателната операция срещу Царство България (като част от плана “Пойнтбланк”) през ноември и декември 1943 г. столицата София е подложена на три масирани въздушни удара. 
14 ноември 1943 г.
На тази дата българското въздушно пространство е нарушено от 91 двумоторни бомбардировача В-25 “Митчъл”, ескортирани от 49 двумоторни изтребители Р-38 “Лайтнинг”. Срещу тях излитат 13 български пилоти от 3/6 изтр. орляк с Ме-109G-2 от летище Божурище, като един от тях е свален. Първата българска жертва на въздушните боеве е фелдфебел Йордан Славов Тодоров. Все пак, излетелите два дежурни изтребителя Ме-109G-2 от летище Скопие, успяват да свалят един P-38 “Лайтнинг”. 
24 ноември 1943 г.
Този път нападналите София 60 тежки бомбардировача В-24 “Либърейтър” са прикривани от 40 Р-38 “Лайтнинг”. Срещу тях излитат 19 Ме-109G-2 от Божурище (3/6 изтр. орляк) и дежурната двойка Ме-109G-2 от Скопие. Под ръководството на капитан Топлодолски са свалени два бомбардировача, а екипажите им са пленени. Този път и зенитната артилерия успява да свали два бомбардировача и поврежда сериозно още няколко. Според радио Би Би Си в базите си не са се завърнали 16 американски самолета. ВНВВ губят един пилот и самолета му Ме-109G-2, а три самолета се приземяват с повреди. Отчита се фактът, че броят на изтребителните ни самолети е крайно недостатъчен за ефективната защита на въздушното пространство.
20 декември 1943 г.
На тази дата формация от 100 противникови самолета (половината от тях прикриващи изтребители) нахлува във въздушното ни пространство. Срещу тях излитат 40 български изтребители - 16 Ме-109G-2/4 и 24 De-520. Свалени са три четиримоторни бомбардировачи В-24 и седем изтребители Р-38 “Лайтнинг”, т.е. 10% от общата численост на американската група. Въздушният бой е изключително ожесточен. В него загива геройски “първата българска жива торпила” поручик Димитър Списаревски. Загива и поручик Георги Кюмюрджиев. Междувременно на територията на Италия продължава да се развръща 15-а американска въздушна армия, която получава нови 900 тежки бомбардировачи, както и изтребително прикритие от седем изтребителни авиогрупи, въоръжени с P-47B/D “Тъндърболт” и P-51B/D “Мустанг”.
10 януари 1944 г.
Срещу София са предприети комбинирани дневни и нощни удари. Този път към столицата се отправят 280 противникови бомбардировачи и изтребители. За пръв път в българското въздушно пространство навлизат бомбардировачи В-17 “Летяща крепост”. Срещу тях са вдигнати 23 D-520 (2/6 изтр. орляк) и 16 Ме-109G (3/6 изтр. орляк). Българите атакуват по двойки и четворки долитащите и изтеглящите се групи. Свалени са шест B-17 “Летяща крепост” и три P-38 “Лайтнинг”.
30 март 1944 г.
В българското въздушно пространство навлиза най-голямата до този момент противникова формация от 590 самолета - 367 бомбардировачи и 223 изтребители. Срещу тях отново основно се противопоставя 6-и изтребителен. авиополк. Във въздуха са вдигнати най-голямото количество български самолети - 77 (от тях 39 Me-109G). Те свалят четири B-17 “Летяща крепост” и три P-38 “Лайтнинг”, повреждат още 10 четиримоторни бомбардировача и 3 изтребителя, част от които не се завръщат в базите си. За съжаление не успяват да прекратят бомбардировката на София. Втората вълна американски бомбардировачи успява да разруши квартал “Модерно предградие”. В този бой съотношението на силите е 8:1 в полза на  противника. Въпреки това никой от българските летци не напуска боя.
С въздушни победи поотделно или съвместно се отличават капитан Бошнаков, поручик Неделчо Бончев, подпоручик Емил Стоицев, подпоручик Асен Гигов, подпоручик Виктор Атанасов, подпоручик Христо Петров, поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов, фелдфебел Цветан Груев, подпоручик Михаил Григоров, поручик Борис Дамев, поручик Марин Цветков, поручик Стоян Стоянов, подпоручик Генчо Иванов, поручик Богдан Йорданов, подпоручик Васил Шишков, поручик Асен Ковачев, подпоручик Владимир Александров и фелдфебел Атанас Матев. В този неравен бой загива фелдфебел Христо Цанков.
Подпоручик Христо Костакев извършва нещо нечувано в историята на световната бойна авиация - с една атака сваля две “въздушни крепости”. По своя инициатива началникът на Изтребителната школа в Долна Митрополия капитан Кръстьо Атанасов излита с още три учебно-бойни изтребители Авиа Av-135B, пилотирани от поручик Петър Манолев и фелдфебелите Недю Колев и Йордан Фердинандов, за преследване на противника. Въпреки символичното си въоръжение (по две 7.92 мм картечници), ожесточено обстрелват формацията от В-17 до пълно изчерпване на боеприпасите и горивото.
17 април 1944 г. (Черният Великден)
В това поредно нападение участва ударна групировка от 350 B-24 “Либърейтър”, ескортирана от около 100 модерни изтребители P-51B “Мустанг”. Силуетите им приличат на “месершмитите”, което обърква нашите пилоти и позволява на противника да ги атакува резултатно. Основно поради тази причина българската авиация губи девет самолета и шестима пилоти. Това са поручик Любен Кондаков, поручик Димитър Попов, поручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, фелдфебел Иван Стефанов и подофицер Атанас Кръстев. Други шест български изтребители са повредени от вражеския огън. Въпреки поражението, в резултат на 37 бойни излитания (30 Ме-109G и 7 De-520) са свалени два В-24 “Либърейтър” и два P-51B “Мустанг”. Един от бомбардировачите е свален в резултат на втория въздушен таран в историята на военната ни авиация, извършен от поручик Неделчо Бончев, който успява да се приземи с парашута си. Други девет американски самолета са повредени от българската зенитна артилерия. На 12 и 28 юни са нанесени въздушни удари по летище Карлово, при които са унищожени или повредени 80 български бойни и спомагателни самолети.  На 17 и 26 август 1944 г. са последните въздушни боеве над българска територия, при които са свалени още седем американски самолета.  Така завършва въздушно-настъпателнатаоперация на англо-американската авиация срещу България. За отразяване на нападенията българските пилоти извършват 1530 бойни полета, при които са свалени 65 самолета, т.е. на всяко бойно съприкосновение - по един свален. Зенитната артилерия сваля още четири бомбардировача. На територията на Царство България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души. Пленени са 329 английски и американски пилоти и борден персонал. Нито един от тях не е бил предаден на германските съюзници. В пленническия лагер край град Шумен отношението към тях е било изключително хуманно и в съответствие с международните конвенции. Никога български пилот не е стрелял по спасяващите се противникови екипажи. Нашата авиация губи 27 самолета и 23 пилоти, т.е. на всеки 14 полета - по една загуба. Средното съотношение на силите във въздуха е 7:1 в полза на английските и американските летци, а в отделни боеве то е дори 23:1. При бомбардировките загиват 1828 мирни български граждани и са ранени 2372. Нанесените на българската държава материални щети се оценяват на 24 милиарда лева.
Участие на авиацията в заключителния етап
на ВСВ (1944-45 г.)
На 9 септ. 1944 г. правителството на Отечествения фронт решава България да се включи във войната против хитлеристка Германия до пълния й разгром. В тази война почти веднага се включват и Въздушните войски. В началото на септември 1944 г. те разполагат с 314 бойни самолета. Но реално ефективни за използване са били само 34 изправни Ме-109G, 38 Ju-87D и 14 FW-189A. За участие във войната срещу нацистка Германия са развърнати Въздушната ескадра и въздушния разузнавателен полк, разполагащи със 167 изправни бойни самолети и 443 подготвени летци.
Първите си удари българските летци нанасят по частите на Вермахта, успели да обкръжат 15-а пехотна дивизия в Битоля, Македония. На 23 септември български самолети атакуват германска механизирана колона, като унищожават 30 машини и значително количество жива сила на противника. Авиацията значително подпомага и настъплението на 1 Българска армия срещу укрепените позиции на немците при Стражин и Страцин.
До края на настъпателните действия на българските войски в Македония и Южна Сърбия (2 декември 1944 г.) са осъществени  3744 бойни полета, унищожени са 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива и 496 вагона, 25 самолета, 16 моста и 11 жп гари. Войските на Вермахта и пилотите на Луфтвафе успяват да изкарат от строя 32 български самолета, при което загиват 18 наши летци. След тази дата въздушното осигуряване на 1 БА се поема от 17-а въздушна армия на СССР. До края на войната българските въздушни войски изпълняват само спомагателни и специални задачи. Общият брой на изпълнените бойни полети срещу хитлеристите е 4424. Днес признателните поколения отдават заслужена почит на своите герои-орли и подвизите, извършени от тях в защита на отечеството.