Граф Игнатиево – реактивното начало

727 прочитания

Днешната 3-та авиобаза Граф Игнатиево празнува на 17 март, а датата е свързана с указа за създаването на 10-а изтребителна авиодивизия. Разбира се, летището има история и от преди това, за което може да прочетете тук. А, за това, как започва реактивният период на летището, може да прочетете в настоящия текст.

След Парижкия мирен договор от 1947 г. значителна част от българската военна авиация изпада в нелегалност, която продължава близо две години.  През 1949 г. на хоризонта изгрява реактивната ера. При най-строга секретност се подготвят списъците на групите летци, които трябва да усвоят новата материална част.

В края на 1949 г. на летище Марино поле, край Карлово, се сформира авиационен полк. В него влизат специално подбрани пилоти от новообучените в периода 1946-1950 г. Всеки от тях е внимателно подбран, прави се и проучване не само на неговото минало и политически възгледи, но и на техните семейства. Списъкът с имената е одобрен от Министерски съвет. Част от летателния състав има опит на витловите Як-9 и Bf 109, но повечето пилоти са съвсем млади, наскоро завършили летателното си обучение.

За командир е назначен майор Васил Величков, началник-щаб е капитан Йордан Миланов,  а ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част) е капитан Димо Караангелов. Полкът, който съществува само на хартия, е изпратен на летище Багай-Барановка до град Саратов в Съветския Съюз през май 1950 г.

Там се преминава през теоретично обучение в рамките на около месец, след което се пристъпва към летателното обучение. Първоначално, българските пилоти летят със съветски инструктор на двуместния витлов учебен самолет Як-11. След натрупването на 10 – 15 часа на типа, след изпит за допускане до реактивната техника.

Първоначално се лети, отново с инструктор, на спарките Як-17УТИ. Някои от младите пилоти показват, че са готови да тръгнат самостоятелно на Як-23, но стриктната съветска система изисква първи на новата техника да полети командирът на полка.

Спарките Як-17УТИ спомага за бързото усвояване на реактивните изтребители Як-23

На 1 юли 1950 г. за първи път майор Величков със позивната „Сокол-21” излита самостоятелно с реактивен изтребител Як-23. Обучението продължава, като включва и стрелба по земни цели с бордните 23-mm оръдия. От заминалите 40 летци, 38 преминават през курса за приучаване успешно. И така, с нальот от 20 – 25 часа на Як-17 и Як-23, летците се завръщат в България през септември 1950 г.

Полкът, който междувременно получава официалното си име 15-и иап (изтребителен авиополк), е разположен на летище Граф Игнатиево, край Пловдив. По онова време, едно от двете летище у нас с бетонна полоса. В същото време, базираният там 26-и орап (отделен разузнавателен авиополк) с своите „разузнавателни” бомбардировачи Пе-2 е пребазиран в Горна Оряховица, а летище Граф Игнатиево се подготвя да приеме новата материална част от СССР.

alt

Як-23 е първия изтребител за летище Граф Игнатиево. Общо 120 такива машини са доставени на България в началото на 50-те години на миналия век, като това е повече от 1/3 от общото производство, което възлиза на едва 313 бройки

Реактивните самолети започват да пристигат между късната есен на 1950 г. и зимата на следващата година. Общо в сандъци са получени 40 броя Як-23 и пет спарки Як-17УТИ. С помощта на съветски техници машините са сглобени и подготвени за полети. Летците поддържат подготовката си на витловите учебно-тренировъчни самолети Bü 181.

На 23 март 1951 г. командващият ВВС, генерал-майор Захари Захариев, прочита пред личният състав заповедта за създаване 10-а изтребителна авиодивизия (иад) с командир майор Васил Величков. Това става на база Указ на Президиума на Народното събрание, датиран от 17 март 1951 г. По различни причини именно тази дата е взета за рождена за военното поделение (сега авиобаза) Граф Игнатиево.

Витловият Як-11 има важна роля в зората на реактивната ера у нас

В състава на дивизията влизат три изтребителни полка (иап). За командири на 15-иап е назначен старши лейтенант Стефан Ангелов, на 19-и иап – старши лейтант Симеон Симеонов и в 21-ви иап – старши лейтенант Атанас Атанасов. В следващите години полковете се пръсват из България, но 19-ти остава в Граф Игнатиево и е пряк предшсветеник на днешната 3-та авиобаза.

Изтребителите Як-23 и двуместните Як-17УТИ са подготвени за полети. Летците преминават опреснителна подготовка на витлов Як-11, след което започват полети на двуместните Як-ове. Инструктори са руснаците Елдишев и Дрекалов.

На 22 април 1951 г. командирът на дивизията излита за пръв път самостоятелно с Як-23 в небето над Граф Игнатиево. След полет по кръга, на глисадата за кацане, малко след пускането на колесника двигателят РД-500 спира. Летецът бързо прибира отново колесника и се приготвя за кацане по корем. То е успешно и изтребителят не получава повреди, а майор Величков се разминава без наранявания.

Напълно в духа на властващият тогава Сталинизъм, аварийното приключване на полета е отдадено на саботаж. В последствие се оказва, че Як-23 борд 30 има дефектна горивна помпа. Самолета е ремонтиран и още на следващия ден полетите продължават, като майор Величков облита още два Як-23. Постъпват нови попълнения от летци в очакване да преминат на новата реактивна техника.

Така приключва първия полет на реактивен едноместен изтребител в българското небе

Част от обучените в 19-и иап летци са изпратени в други полкове, за да предават своя опит. На 9 септември 1951 г. група от девет реактивни изтребителя прелитат на военният парад по случай годишнината от Деветосептемврийския преврат. Столичани и светът научават България има реактивна авиация.

Още на 1 октомври 1950 г. в СССР е изпратена втора група от масовите 70-и и 71-ви випуск на военното училище. 80 летци пристигат на летище Разбойщина за усвояване на Як-23. Общата подготовка на групата е сравнително ниска за реактивен самолет и тя остава за близо година в Съветския Съюз, като те летят продължително на Як-11.

От групата са подбрани около една трета от летците с най-добра подготовка, а останалите са върнати в България, където започват да се приучват на Як-23. Групата останала в СССР, всеобща изненада, започват да усвояват извънредно модерният за времето си изтребител със стреловидно крило МиГ-15. След като летателната програма е усвоена успешно, през октомври 1951 г. първите български летци усвоили МиГ-15 се завръщат в Граф Игнатиево.

Междувременно за командир на 10-та дивизия е назначен майор Симеон Симеонов, а майор Величков поема 1-ва иад. Първоначално се планира 10-та дивизия да замине за Толбухин (днес Добрич), а 1-ва да остане в Граф Игнатиево. В последният момент дивизиите са разменени и 10-та остава в Граф Игнатиево да чака новите МиГ-15, а 1-ва дивизия с част от наличните Як-23 и Як-17 заминава за Добруджа.

В края на 1951 г. в огромни сандъци по ЖП-транспорт в Граф Игнатиево пристигат общо 19 реактивни изтребителя МиГ-15. През януари 1952 г. самолетите са сглобени и облетяни в кратки срокове. Започва възстановяването на летателната подготовка на завърналите се от СССР летци. На 1 май 1952 г. за първи път новият боен самолет е показан публично, като девятка МиГ-15 прелитат над Първомайската манифестация в София. Решено е 10-а иад да се превъоръжи изцяло с МиГ-15, а Як-23 да се предадат на новосформираната в Добрич 1-а иад.

alt

Як-23 служи в Граф Игнатиево около година и бързо е сменен с по-модерните МиГ-15

Свързани теми

Предишна публикация
Германия ще предложи Eurofighter на „политическа цена”
Следваща публикация
Герои
727 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Какво пише и какво не в проекта за нов боен самолет?

На 16 май 2018 г. Министерски съвет (МС) прие проектът за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”. Той бе внесен в Народното събрание (НС), където трябва да мине през одобрението на комисиите по отбрана и финанси, а след това ще бъде гласуван в пленарна зала.
Както пише в проекта и какво липсва в него?

Нови инструктори на PC-9

От днес, 22 май 2018 г., отрядът на инструкторите във Военновъздушна учебна база „Георги Бенковски” се увеличи с още двама пилоти. Това съобщават от ВВС.

Меню