Днешната авиобаза Граф Игнатиево отбелязва своя празник на 17 март, като през 2021 г. авиобазата ще отбележи 70 години от създаването си. Но не пропуска ли така военното летище повече от десетилетие от историята си?
Малко известен факт е, че почти всички големи военни и граждански летища в България са създадени на площадки, които са определени още през 20-те години на миналия век. Една от тези площадки е северозападно от пловдивското село Граф Игнатиево. Дълги години тя ще стои отбелязана на аеронавигационните карти и ще се ползва като запасно летище и аварийна площадка най-често от самолетите дислокирани на близкото летище Пловдив, както и по време на различни маневри и учения. Официално преобразуването му в постоянно действащо летище става с Височайши указ № 1294 от 1937 г. От землището на село Граф Игнатиево са отчуждени земи и започва строеж на хангари, административни сгради, ВиК-инсталации и всичко необходимо за бъдещото летище. През 1939 г. там е създадена летищна дружина за аеродрумно обезпечаване.
Днес, при споменаването на Граф Игнатиево, всеки се сеща за изтребителна авиация и МиГ-ове, които служат там. Преди летището да стане люлка на българската реактивна изтребителна авиация, то се превръща в основно за развитие на българската щурмова и разузнавателно-бомбардировъчна авиация, както и за аероклубовете непосредствено след края на Втората световна война.
През 1940 г. е сформиран 2-ри армейски смесен орляк, базиран за постоянно на летище Граф Игнатиево. По това време се създават четири подобни смесени орляка, които в случай на война трябва да се придадат на всяка от четирите български армии. В състава му влизат 221-во линейно ято от 1-ви орляк в Божурище, експлоатиращо PZL.43 „Чайка”; 222-ро изтребително ято Avia B 534 „Доган” от летище Калояново от състава на 2-ри армейски орляк в Карлово; и 223-то войсково ято от 3-ти армейски орляк, снабдени с дивизионни разузнавателни самолети Letov Š 328 „Врана”.
Линеен самолет PZL.43 „Чайка“
На 6 юни 1940 г. първи долита със своята „Чайка” подофицер Никола Кръстев. Приземяването е затруднено от многобройните стада с овце пасящи на летателното поле. Така първата задача е да се отвоюва летището от местните, претендиращи за бившите си пасища.
От 25 юни орлякът на летище Граф Игнатиево е преименуван на 2-ри армейски въздушен полк. В сила влиза и нова организация, като полкът се състои от 221-во линейно ято (девет PZL.43), 222-ро изтребително ято (12 броя B 534 „Доган“) и 223-то и 224-то ята, въоръжени с по осем Š 328 „Врана” и четири КБ-4 Чучулига. В състава на 222-ро ято влиза и легендарният Димитър Списаревски.
Š 328 „Врана”
Царство България се подготвя за война и от 1 март 1941 г. страната е вече член на „Тристранния пакт”. Нацистка Германия усилено планира своята военна операция срещу Гърция, в последствие и Югославия, от територията на нашата страна. 222-ро ято е пребазирано на летище Божурище. Изтребителите „Доган” поемат охраната на столицата. На 6 април с първия ден на нападението над Югославия и Гърция бомбардировач Do 17, базиран на територията на Македония, необезпокоявано бомбардира София. Дадени са първите цивилни жертви.
По границите на България след приключването на поредната германска военна офанзива, се появява ново предизвикателство. На 22 юни Германия започва най-голямата си кампания срещу СССР и България като съюзник трябва да осигурява охрана на морските конвои на „Оста”, които преминават покрай нашето крайбрежие. Има и опасност от мащабни въздушни атаки. Така от лятото на 1941 г. се сформира Черноморска отбрана и едно сборно крило под командването на поручик Туйков със самолети „Врана” от Граф Игнатиево, е пребазирано на летище Балчик. Така летците със своите биплани охраняват корабоплаването в наши териториални води. Откриват се съветски подводници, който са бомбардирани, но безуспешно. Действията се осигуряват съвместно с Морските войски. Авиаторите от Граф Игнатиево са свързани и с този епизод от българската военна история.
На 30 септември 1941 г. е решено 2-ри армейски въздушен полк да се специализира и да се превъоръжи с всички налични линейни самолети „Чайка”. Така в състава му влизат 2-ри линеен армейски орляк с 111-то 221-во, 331-во 441-во линейни ята, състоящи се от по девет самолета PZL 43 „Чайка”. За командир на орляка е назначен капитан Георги Пашев. За кратко в началото на 1942 г. 2-ри въздушен полк е преименуван във 2-ри линеен полк и за командир е назначен Кръстьо Георгиев.
Бипланът B 534 „Доган“ се използва на Граф Игнатиево първо, като изтребител, а след това, като щурмови самолет.
По онова време, под линейна авиация се разбира тази авиация, която трябва да оказва непосредствена авиационна поддръжка на сухопътните сили, като освен с ударни задачи, се занимава и с разузнаване и коригиране на артилерийския огън.
В щата е предвиден още един линеен орляк, който трябва да се сформира с нова авиационна техника. Сформирано е първостепенно летищно комендантство с база в Граф Игнатиево. Междувременно в началото на март 1942 г. е сформирана Въздушната ескадра и 2-ри линеен полк влиза в състава ѝ, заедно с 5-и бомбардировъчен и 6-и изтребителен полк.
Започналата война кара командването на Въздушните на негово величество войски, да вземат спешни мерки за модернизация на военната ни авиация. Така в края на 1941 г. голяма група летци и техници заминават за обучение и усвояване на новозакупените в Германия щурмови самолети Ju 87. По различни причини, едва през лятото на 1943 г. от Германия до Пловдив прелитат 12 пикиращи бомбардировача самолети Ju-87R „Щука”. Един месец по-късно те са пребазирани в Граф Игнатиево.
Започва и строежът на 800-метрова бетонна полоса, която е завършена през 1944 г.
На 1 юли 1943 г. на летище Граф Игнатиево се сформира 2-ри въздушен щурмови полк на база 2-ри линеен полк. В състава му влизат 1-ви щурмови орляк от три ята въоръжени с Ju 87. През 1944 г. от Германия се доставят още около 44 броя Ju 87, но те вече са от щурмовата модификация D-5. Морално остарелите „Чайка” са прехвърлени в разузнавателните ята и постепенно излизат от строя. С биплани B 534 “Доган”, които в изтребителните части се подменят с Bf 109 и D.520, се сформира 2-ри щурмови орляк.
На Граф Игнатиево е създадено училище за обучение на щурмови пилоти под командването на поручик Драгомир Стефанов. За целите на училището е създаден и авиационен полигон край село Церетелево.
През юни 1944 г. е извършена съюзническа бомбардировка на летище Карлово. Звено американски изтребители се отделя и щурмува летище Граф Игнатиево. Повредени са самолети „Доган” и това става причина щабът на 2-ри въздушен щурмови полк и 1-ви щурмови орляк да се пребазират на полевото летище Речица, 2-ри щурмови орляк прелита със своите „Доган”-и на летище Асен, а щурмовото училище отива на Мало Конаре.
В този период, летците от 2-ри щурмови полк взимат участие в борбата с партизанското движение. Често се изпълняват задачи по разузнаване и обстрел на партизански формирования в помощ на 1-ви Окупационният корпус на територията на Югославия. Такива задачи се извършват и в България. От 2-и щурмови орляк са отделени самолети „Доган”, които са включени в състава на Корпусното ято на летище Ниш, действащо в интерес на Окупационния корпус. Летището е атакувано на няколко пъти от съюзническата авиация, като са унищожени част от самолетите „Доган”. По това време Граф Игнатиево си остава основна ремонтна база за самолетите на 2-ри щурмови полк.
Много скоро, изменението в политическата обстановка след преврата на 9 септември 1944 г., ще наложи щурмовите орляци да се включат в пълномащабни военни действия срещу Нацистка Германия. По онова време полкът има по щат 40 броя Ju 87, 24 броя B 534 и един щабен свързочен самолет КБ-5. Реално изправни са 38 броя „Щука”, едва шест „Доган” и една „Чучулига”. „Доганите” се пребазирани на летище Враждебна. „Щуките” първоначално оперират от Божурище, но в края на септември са пребазирани също на Враждебна.
Щурмовите самолети Ju 87D-5 са основно ударно средство на българската армия във войната срещу Нацистка Германия
От 9 септември до 20 ноември 1944 г. „Щуките” извършват 1093 самолетоизлитания. Унищожени са или извадени от строя 63 артилерийски батареи, разрушени или извадени от строя са 562 танка, бронирани коли и камиони. Разрушени или повредени са шест ЖП гари и 63 жп линии. Прекъснати са 11 моста. Унищожени са един хангар, 12 локомотива и 546 вагона. „Доганите” извършват 140 полета. Обстрелват 22 батареи, повредени са 4 танка и 52 моторни коли. Повредени са една гара и един ЖП ешелон.
Приключването на военните действия ще наложи нов ред и в организацията и дислокацията на авиационните части. През 1944 и 1945 г. на Граф Игнатиево се базира един от орляците на 5-ти бомбардировъчен полк. В средата на 1945 г. 2-и щурмови полк, който междувременно е получил съветските щурмовици Ил-2, остава на летище Пловдив с 1-во ято Ил-2. 2-ро ято е пребазирано на летище Долна Митрополия също въоръжено с Ил-2, а 3-то ято остава въоръжено с Ju 87 и се базира на летище Горна Оряховица.
С това щурмовият период на Граф Игнатиево приключва. Между юни 1945 г. и края на 1947 г. на летището е базиран съветски изтребителен полк, въоръжен с изтребители Як-9. Съветските изтребители действат в интерес на съветската 38-армия, която заема позициите на 4-а българска армия по прикриване на границата с Турция и Гърция през есента на 1944 г. Изборът на съветското командване съвсем не е случаен и е продиктуван от наличието на отлична инфраструктура там, включително и бетонна писта.
Бомбардировачите Пе-2 са преквалифицирани в разузнавателни самолети, за да бъдат запазени след ограниченията от Парижкия мирен договор
От 1946 г. бившият 5-бомбардировъчен полк е преименуван в 5-разузнавателен рояк. През 1947 г. поради ограниченията на Парижкият мирен договор голяма част от бомбардировачите Пе-2, стоящи на въоръжение в полковете в Крумово и Горна Оряховица, са предадени на Югославия. Един полк от Добрич е прехвърлен на румънското летище Отопени, където остава в продължение на повече от една година. В очакване на международна инспекция българското командване скрива всякаква дейност на бомбардировъчната авиация и я преименува в разузнавателна. Организационно се запазва само 15-и разузнавателен полк, който е прехвърлен на летище Граф Игнатиево в състав от едва няколко самолета за поддръжка на минимална учебна дейност.
Успоредно с това се сформира аероклуб на летище Ямбол. Под маскираната форма на Народния съюз за спорт и техника, това паравоенно образувание заедно с аероклуба в Горна Оряховица, трябва да обучи над 100 летци, призвани спешно да заменят масово съкращаваните по политически причини офицери, служили във Въздушните на негово величество войски. На 20 юни 1948 г. офицерът от щаба на Въздушни войски, разнасящ новите щатове, Янко Дишлиев прелита със куриерския си самолет от летище Ямбол в Турция и така плановете за летище Ямбол са компрометирани. В спешен порядък събраните курсисти са пребазирани на летище Граф Игнатиево, където започва тяхното обучение. Техни инструктори са довчерашните бомбардировачи от „изчезналия” разузнавателен полк. Командир на аероклуба е опитният летец Маньо Танов, който на следващата година е заместен от Васил Василев. Така за пореден път летателното поле северно от Пловдив през 1948 и 1949 г. ще даде огромен принос към Българската авиация.
За две години в Граф Игнатиево има аероклуб, чрез който скрито се подготвят кадри за военната ни авиация
След изтеглянето на Съветската армия от България в края на 1948 г., бетонната полоса в Граф Игнатиево е реконструирана и така то се превръща в едно от най-модерно съоръжените летища за времето си.
През 1949 г. международната обстановка се променя изцяло. Студената война набира ход и все по-малко командването се притеснява от проверки. По това време никой не би ги и допуснал. През 1949 г. курсистите от аероклуба със своите учебни „Синигери” и „Врабчета”, се вливат в редовете на Военновъздушното училище в Долна Митрополия. На Граф Игнатиево са върнати скритите в Румъния бомбардировачи Пе-2 и дотогава съществуващият само в строго секретните списъци 26-и отделен разузнавателен авиополк отново се появява на бял свят. Започва интензивно възстановяване на летателната и бойната подготовка. Съветският пикиращ бомбардировач ще остане като един от най-сложните за пилотиране самолети експлоатирани някога в Граф Игнатиево.
И докато скритата в продължение на две години българска авиация излиза от „нелегалност”, през 1949 г. на хоризонта се появява реактивната ера. В най-голяма секретност се подготвят списъците на групите летци, които трябва да усвоят най-новото и модерно въоръжение реактивните самолети.
В състава на сформирания през май 1950 г. реактивен авиационен полк влизат специално подбрани хора от новообучените в периода 1946 – 1950 г. За командир е назначен майор Васил Величков, за началник щаб капитан Йордан Миланов и ЗКПЧ капитан Димо Караангелов. Полкът е изпратен на летище Багай Барановка в СССР. Тук преминава подготовка на самолети Як-11, Як-17 и Як-23. Както се полага, пръв на бойния Як-23 лети командира Васил Величков. На 1 юли 1950 г. за първи път българин излита самостоятелно с реактивен самолет. Летците се завръщат през есента в Граф Игнатиево, където новият реактивен полк е преименуван на 15-и изтребителен авиационен полк. 26-и отделен разузнавателен авиационен полк с своите „разузнавателни” бомбардировачи Пе-2 е пребазиран в Горна Оряховица, а Граф Игнатиево се подготвя да приеме новата материална част от СССР. Самолетите започват да пристигат през късната есен на 1950 г. През зимния сезон с помощта на съветски техници са сглобени и подготвени за полети.
На 23 март 1951 г. командващият ВВС генерал Захари Захариев прочита пред личния състав в Граф Игнатиево Указ на Президиума на Народното събрание за създаването на 10-а изтребителна авиодивизия с командир майор Васил Величков, като в състава ѝ влизат три изтребителни полка. За командири на 15-ти полк е назначен старши лейтенант Стефан Ангелов, на 19-и полк старши лейтенант Симеон Симеонов и в 21-ви полк старши лейтенант Атанас Атанасов.
Днес, 3-та изтребителна авиобаза Граф Игнатиево отбелязва своя празник на 17 март – датата на указа с който е създаден 19-ти полк, чийто пряк наследник е базата. Но не бива да забравяме, че военното летище Граф Игнатиево има още повече от десетилетие богата история по защита на България.
Автор: Евгени Андонов
